Тъжна гледка е варненското "НДК": Еми Барух
" Варна-а-а-а! Хубава Варна...... "
Ако съдим по Фестивалния комплекс, в който са планувани огромна част от музикалните събития в програмата на Варненското лято и неговия интернационален музикален фестивал, ситуацията е напряко отчайващо. Комплексът е в положение на полуразпад. И това не е от през вчерашния ден.
Вчера: Случи ми се да го посетя. Менделсон, Моцарт и Бетовен бяха поверени на софийската филхармония (в много понижен състав…) и на гостуващия диригент Фрухт от Германия.
Фестивалният комплекс, който главозамаяни варненци назовават " дребното НДК ”, е някаква несъстоятелна разпадаща се рекламация. (То и софийското НДК е една разпадаща се претенция… само че това е друга тематика, драга Пени Раева!)
Няма работещи тоалетни. За да стигнеш до тези, които въпреки всичко някак извършват предназначението си (май единствено три на брой) се постанова да пресечеш входното пространство, да потънеш някъде зад касите и с риск да закъснееш за протичащото се в залата, да се добереш до отходните места…
В антракта две от музикантките, запретнали дългите си черни рокли, вееха поли по този маршрут, тъй че да съумеят да излязат, да слязат, да заобиколят, да пресекат, да стигнат, да свършат каквото там се прави и да минат назад по трасето, с цел да се качат на сцената преди диригента….
А посетител диригентът е германец.
Чудя се по какъв начин този учтив в типичната за нацията подреденост разяснява " естетиката ” на работните условия по време на този гастрол:
Симфониците явно са лишени от гримьорни: във фоайето пред залата се търкаляха техните кецове, фракове и сакове, дружно с калъфите на контрабасите. И ние - публиката, споделяхме с тях тази спонтанна съблекалня, чакалня, гардеробна, килер и краткотраен склад за принадлежности. Няма бюфет. Някога е имало, само че мястото е превърнато в хранилище за столове, насъбрани около една забравена машина за сокове….
Ако съдим по Фестивалния комплекс, в който са планувани огромна част от музикалните събития в програмата на Варненското лято и неговия интернационален музикален фестивал, ситуацията е напряко отчайващо. Комплексът е в положение на полуразпад. И това не е от през вчерашния ден.
Вчера: Случи ми се да го посетя. Менделсон, Моцарт и Бетовен бяха поверени на софийската филхармония (в много понижен състав…) и на гостуващия диригент Фрухт от Германия.
Фестивалният комплекс, който главозамаяни варненци назовават " дребното НДК ”, е някаква несъстоятелна разпадаща се рекламация. (То и софийското НДК е една разпадаща се претенция… само че това е друга тематика, драга Пени Раева!)
Няма работещи тоалетни. За да стигнеш до тези, които въпреки всичко някак извършват предназначението си (май единствено три на брой) се постанова да пресечеш входното пространство, да потънеш някъде зад касите и с риск да закъснееш за протичащото се в залата, да се добереш до отходните места…
В антракта две от музикантките, запретнали дългите си черни рокли, вееха поли по този маршрут, тъй че да съумеят да излязат, да слязат, да заобиколят, да пресекат, да стигнат, да свършат каквото там се прави и да минат назад по трасето, с цел да се качат на сцената преди диригента….
А посетител диригентът е германец.
Чудя се по какъв начин този учтив в типичната за нацията подреденост разяснява " естетиката ” на работните условия по време на този гастрол:
Симфониците явно са лишени от гримьорни: във фоайето пред залата се търкаляха техните кецове, фракове и сакове, дружно с калъфите на контрабасите. И ние - публиката, споделяхме с тях тази спонтанна съблекалня, чакалня, гардеробна, килер и краткотраен склад за принадлежности. Няма бюфет. Някога е имало, само че мястото е превърнато в хранилище за столове, насъбрани около една забравена машина за сокове….
Източник: 18min.bg
КОМЕНТАРИ